Форум за любителите на Стара електроника
НЧ усилватели, грамофони, магнетофони, касетофони и др. възпроизвеждащи устройства => Ремонт, схеми, документация и литература => Темата е започната от: hristol83 в 27 Май, 2018, 21:33:54
-
Здравейте. След като дълго се чудих дали си заслужава реших да се пробвам в направата на лампов усилвател. Само да споделя че никакъв не съм правил, имам един подкаран с TDA но това не се зачита. След ровене по мазета и тавани си намерих трансформатора от лампов електрон и успях да го почистя да изкарам 6.3 и 250V. Купих си и 2 изходни трансформатора които за съжаление забравих от какво радио бяха а загубих данните на продавача и не мога да се обадя да ми каже, за еднотактно стъпало са със сигурност и имат надпис 7000 Ohm което предполагам е Ra. Сега за лапите и схемата. Тъй като мина време и съм забравил да погледна трафовете без да мисля много за тях си харесах една проста схема с руски лапи. Предусилвател с 6Н2П и крайно с 6П14П. Схемата е прикачена. И се чудех дали ще излезе нещо от нея, някой дали я е правил, трансформатора дали ще свърши работа?
-
Защо сигнала се подава на втора решетка, вместо на първа, на 6П14П ::) ?
-
Като за начало по-добре намери някоя по-проста схема като за начало.
-
Защо сигнала се подава на втора решетка, вместо на първа, на 6П14П ::) ?
Рисунката е грешна пише 2-ри крак което трябва да е първа решетка но е нарисувана като втора. Схемата съм я намерил на готово.
-
Ето подходяща схема.
Другият триод за вторият канал евентуално.
-
Като за начало по-добре намери някоя по-проста схема като за начало.
Аз и лампите съм взел така че ще тази или подобна проблем със събирането на схемата нямам, куца ми теорията за усилвателите защото до сега не съм се интересувал а за лампови усилватели нямам и литература.
-
Тествана ли е?
-
да
-
Добре. Катодния резистор на 6Н2П с каква стойност е? R9 и другия на решетката на крайната лампа към маса предполагам че са по 1M Ohm.
-
катодният е 2,2к другите 1мом.
катодни кондензатори 220мф
-
А да и тук има обратна връзка някой казват че е добре да има други да няма вашето мнение какво е?
-
А да и тук има обратна връзка някой казват че е добре да има други да няма вашето мнение какво е?
ако искаш спокойно може да не я слагаш,аз винаги я ползвам тъкмо може да видиш разликата.
-
Благодаря ще събера един канал пробно и ще го пробвам с нея и без нея.
-
Обратната връзка предполага някаква честотна корекция.Дали е добре или не всеки решава сам за себе си.Катодно 2к за триодите ако на катода е 250-300 волта.На анода трябва да има около 100 волта.Утечното съпротивление на първа решетка между 500к-1м.
-
Обратната връзка е линейна.
Честотнозависимата ООС е за специални схеми ..например риа коректор.
Катдния резистор е 110 плюс 2.2к, общо2.3к. 110 ома е местна ООС за триода.
ООС е задължителна.
-
И от мен едно предложение:
Ако вече имате 2 броя 6Н2П, аз бих поставил по една във всеки канал, като запаралеля двете половинки, анодния резистор 47к, а катодния около 1к за да се получи аноден ток около 5 мА. Тогава прехвърлящия кондензатор може да стане 0,22uF че дори повече, което според мен е добре.
-
Да, и от ОВ няма смисъл!
-
Да, и от ОВ няма смисъл!
Покажи ми схема на краен пентод бес ООВ.
пп прехвърлящия също не трябва да се увеличава.
-
Има такива без обратна връзка,тази е по сложна но добре работи.http://music-electronics-forum.com/t43836/
[attach=2]
Тази също е подходяща.
[attach=1]
http://radiolamp.net/news/402-sxema-lampovogo-unch-na-lampax-6n2p-6p14p-2vt.html.Обратната връзка не е задължителна.Понякога е полезна,понякога не помага.Тия обратни връзки във всички случаи са честотнозависими.Много зависи какъв изходен трансформатор се ползва.В повечето радиоприемници ,Акорд,Симфония,Мелодия.....и т.н. коригират акустичните характеристики на кутията и се подбира конкретно за сандъка в който стои високоговорителя.Ако се прави такава обратна връзка се изисква много опит и апаратура за да се направи коректна честотна характеристика на тандема усилвател-високоговорител.Автора на темата обаче пише че няма голям опит в аудиотехниката,та за това като начало като начало е най добре без нея.После може да си я включи и сам да направи разликата,ако въобще я забележи"на ухо".Схемата която качих не се отличава много от предишните,проста и надеждна като чук.Колегата по форум hristol83 сам решава кое да избере и пробва.Обратната връзка от предната схема лесно може да се добави при интерес.
-
Тази схема се нарича ултралинейна и е със ООВ на втора решетка.
-
Докато кача линковете и снимките си писал.Наложи се да добавям докато ги кача.
Да ултралинейна е,само че там модулацията по втора решетка е незначителна.На практика даже да включи втора решетка директно към + на ухо няма да усети разликата.
-
При ултралинейната винаги извода е конкретен за всеки тип лампа. Иначе няма полза и вреди на стъпалото.
-
Така е,само че автора на темата пише че входната секция на изходния е 7000 Ohm.Там вероятно няма извод за втора решетка.Изходната на колко е навита само той си знае.Схемата от първия пост е вярна и няма много грешки.Изводите на лампите са коректно отбелязани.Само при рисуването на схемата е объркано свързването на втора и трета решетка.Ако се гледа обозначението на схемата 2-ро и 9-то краче ще тръгне.
-
Първата схема /на автора/ за мен е недомислие, катодния усилвател е ненужен дори вреден.
-
Ето пример на честотнозависима обратна връзка с10 р14
http://www.radiolamp.ru/shem/unch/?no=9
-
Ше се прави втората схема предложена от колегата. За за обратната връзка реших след като събера всичко и тръгне без нея да пробвам да я сложа за да видя дали ще има разлика и дали ме устройва. Трансформатора е с неясни навивки има извод за първична и за вторична намотка без средни точки. Благодаря на всички за съветите. Когато започнат тестовете ще пиша.
-
По конкректно за ултралинейния.
За ООВ по късно ще добавя.[attach=1][attach=2]
-
Nic 59, когато някой прави генерални изводи за обратните връзки, трябва да прегледа повече схеми и още по-добре да има опит. Аз съм правил пентодни схеми със и без ОВ и знам че отворените схеми звучат по-добре. Да не говорим че обикновено ОВ са честотно зависими, а това не подобрява с нищо характеристиката на усилвателя. Ако пък изобщо говорим за обратни връзки, то катодните резистори въвеждат такава...
Ето и схемата на едно радио, което наскоро реставрирах:
-
Nic 59, когато някой прави генерални изводи за обратните връзки, трябва да прегледа повече схеми и още по-добре да има опит. Аз съм правил пентодни схеми със и без ОВ и знам че отворените схеми звучат по-добре. Да не говорим че обикновено ОВ са честотно зависими, а това не подобрява с нищо характеристиката на усилвателя. Ако пък изобщо говорим за обратни връзки, то катодните резистори въвеждат такава...
Ето и схемата на едно радио, което наскоро реставрирах:
Колега, остави кой какво е правил за себе си,споделям мое мнение по въпроса и все на някого предполагам ще е от полза.
Отворено крайно стъпало пентод, лъчев тетрод не е по добре/ става въпрос за обща или частична ООВ обхваштаща тансформатор и крайната лампа/. Това се отнася за у-ли които имат поне 12 килохерца горен обхват, и са за съвременни източници на сигнал. Единственото изклюючение е ултралинейния у-л.
Честотнозависимата ООВ не е съвременен начин за коригиране на крив у-л или акустика.
Твърдението че ООВ със нищо не подобрява характеристиката на у-л ще го оставя без коментар.
Схемата на радиото е със ограничен до 3-4 кХц усилвтел и няма нужда от ООВ и никой не прави такива у-ли.
-
Говорим си само за субективно възприятие, при което в много случаи схема без ОООВ звучи по-добре от схема с такава. Но зависи от конкретната реализация, защото иначе е все едно да сравняваме спортен автомобил с автобус защото имат една и съща мощност. Ясно е че най-високи параметри ще се постигнат с ОООВ, но някои други параметри се влошават, така че зависи от конструкцията и уменията на конструктора.
-
origo, точно така е, само уточнявам, при крайна триод може и без ООВ.
Нарочно не засягам въпроса за настройката, там трябва знания и опит какво може да очакваш и как да го направиш. Акустиката е съвсем друга тема и е не по маловажна.
-
Имам едно допълнително питане. Тъй като имам няколко стари трансформатора и дросели от стабилизатори се интересувам дали може да се пренавият за аудио? И второ понеже явно имам една предусилвателна лампа в излишък а имам грамофон чудя се дали може да стане един грамофонен предусилвател с нея?
-
Какви са трафовете? За изходен ли ти трябва? Дай сечение .
-
Ш образни големички са. Точни размери не знам. Да за изходни евентуално за бъдеще ако този ми хареса да си направя и по мощен.
-
Ш образни големички са. Точни размери не знам. Да за изходни евентуално за бъдеще ако този ми хареса да си направя и по мощен.
Ако са повече от 10- 12кв. По-добре за захранващи.
-
Ей като този от темата.
https://www.sandacite.com/forum/index.php?topic=9518.0
-
Ей като този от темата.
https://www.sandacite.com/forum/index.php?topic=9518.0
Този усилвател не е по мощен от този който искаш да правиш.
-
Не. Просто от този стабилизатор са трансформаторите които имам.
-
Ако са повече от 10- 12кв. По-добре за захранващи.
Там някъде са,не е добре за изходни.Причината че са доста дебели пластините 0.4 мм и повече.
-
Благодаря. Снощи усилвателя засвири. С доста брум но ще го изчистим.
-
Благодаря. Снощи усилвателя засвири. С доста брум но ще го изчистим.
Сложи 2 съпротивления по 200-240 ома на отоплението на триода към маса , и единият извод на отоплението на пентода на маса.Изходният траф по-дълеко от мрежовият,или го завърти напречно един спрямо друг.
-
Добавих съпротивленията добавих и филтриращ 47мФ 450в (нямаха в магазина когато пазарувах за първия опит). Сега брума се изчисти но остана друг проблем. Реализирах схемата без обратна връзка подобно на първата която бях дал в началото. Оказа се че има много голямо усилване и след малко бутване на потециометъра се самовъзбужда. Друго което ме притесни е голямото анодно напрежение на изхода стабилизираното е 350В а на анода на голямата 6П14П беше близо 300. Добавих още 1.5к на захранването и почти го докарах като по схемата но пак се самовъзбужда. Мисля утре да сложа и обратната връзка и да видя ефекта.
-
Махни елекролита от катода на триода и сложи съпротивление 100 ома между първата решетка и С 0,1.
Съпротивлението го има на първата схема.
пп Ако 100ома е малко можеш да слагаш до няколко килоома.
Пакета на изходния т-р трябва да е замасен, анода да е вързан към извода който е най близо до пакета. Единия край на вторичната намотка също на маса.
-
Не разбрах по коя схема правиш усилвателя ,но ако е по първата то 2бр. триоди за предусилвател са много.
Един триод е достатъчен.
-
Нещо междинно се получи. 1 триод и 1 пентод без обратна връзка.
-
Крайната лампа я мини в триоден режим. По-арно сФири. :D ;)
-
Крайната лампа я мини в триоден режим. По-арно сФири. :D ;)
Не мога да се въздържа ... Защо е пентода измислен , като триода е по шик ? И що дири втора решетка у вакума , като е ненужна ( в случая ) .
:writer:
-
Измислен е щото на времето са търсили повече мощност, не качество. А и има мощни триоди де, за аудио.
Ба ли маа му що са го измислили тоя пентод ... :unknown:
-
Измислен е щото на времето са търсили повече мощност, не качество. А и има мощни триоди де, за аудио.
Ба ли маа му що са го измислили тоя пентод ... :unknown:
:crazy:
-
Пентода е измислен за да се намали негативното въздействие от вторичната електронна емисия породена от бомбардирането на анода с електрони. В това отношение той е надграждане над тетрода, а не над триода. Така или иначе в триода няма подобни отрицателни ефекти.
Действително пентода е по-съвършена лампа от триода в доста отношения, но си има и недостатъци от типа на малко по-лоша линейност може би. Аудиофилско схващане е че по-добре свирят усилвателите с краен триод, възможно е и да изкарват по-малки изкривявания, но не трябва да забравяме че и мощността е доста по-ниска от колкото със същата лампа в пентоден. Освен това и потискането на пулсациите от анодното напрежение е по-лошо в триоден режим. Та според мен задължително трябва да преслуша и двата варианта и да си избере кой от двата му харесва.
-
Така ,. така , ама мисълта ми беше защо трябва да вземеш един хубав НЧУпентод , и да го инвалидизираш ? Найстина не разбирам . Щото освен фактор мощност , има и доста други екстри , както пишеш Ориго. А иначе усилвател може да си сглобим от всякаква лампа . Аз съм правил пушпул с ЕСС83 . Свири някак си . :master2:
-
Основна причина например ако нямаш мощен НЧУ триод, а искаш да чуеш как се обажда усилвателя с крайна в триоден режим. Със сигурност с EL84 в триоден режим можеш да избуташ към 1 - 1.5 вата изходна мощност в еднотактна конфигурация, нещо което с ECC83 не можеш да докараш като мощност.
-
Ето подходяща схема.
Другият триод за вторият канал евентуално.
Схемата дадена ми от ONZI се оказа идеална след няколко други опита реших да я направя без промени като имам само един допълнителен резистор на захранването но може и да го махна. Тока на анода на пентода стана 45mA. При товар на изхода 5 омов резистор максималната амплитуда без изкривявания е около 6-8V при 125Hz-3kHz. След това с повишаване на честотата започва да спада. Резултата като звук е много приятен и доста силен за жалост го слушам на тонколона от домашно кино и имам основно среди и високи. За АЧХ нямам претенции да съм много точен защото осцилоскопа ми е лампов със изсъхнали кондензатори и картинката е доста размазана и неточна но поне си личи от къде криви синосоидата.
-
Пробвай с обратна връзка -ще падна малко мощността но ще се подобри звука -Е това е според моите уши.
Поздравления за успеха.
-
Аз го направих с обратна връзка само резистора е малко по голям но и така става. Остава да дочакам истинските цокли от китай и почвам да го събирам окончателно. Смятам да добавя и индикаторни лампи за нивото и една тонкорекция за която още се чудя може да я сложа на входа за проба и без това усилването му е доста голямо и към края почва да криви може да му се намали леко входния сигнал.
-
сложи един тример на мястото на резистора от изх. траф към катода на триода-така ще направиш обратната връзка регулируема от там ще намалиш и усилването.Нагласяш както ти хареса измерваш стойността и слагаш постоянно съпротивление.
-
Добра идея. Той в момента не е 2,2к а е 3к.
-
Това с тон коректора не ми изглежда добра идея.Намери си хубави високоговорители (тонколони) и сам ще се убедиш в това.
-
Ако го има ще е с превключвател за да се спира.
-
Машината заработи в почти финалния си вид. Към схемата добавих 1 предусилвателно съпало след което има тонкоректор на баксандал и регулатор на изходното ниво. Освен това има и 2 лампи EM80 за индикатори на изхода като смятам да ги свържа към анода защото към изхода на усилвателя се оказа че едва трепкат а в стаята не се стои. След като ги свързах с трилентовите колони ONKYO останах поразен от звука. Благодаря на всички за съветите очаквайте снимки.
-
Пропуснах и отложен старт на анодното напрежение посредством таймер 555 опичен тиристор и триак закъснява към 50 сек.
-
Като особеност на усилвателя е интересно.Може да нарисуваш схемата.Ще е интересно да я видим.Според мен обаче напълно излишно такова нещо вътре.Такава джаджа е полезна в усилватели където лампите са с дебели,масивни и сравнително бавно нагряващи се катоди + високо анодно напрежение.Киловолт и нагоре.При по ниско анодно отравяне на катодите на практика не се получава.
-
Снимки