За телевизорите Опера

[Ангел Симеонов]

Попаднах на една статия за името и създателите на телевизор Опера.Ще копирам:

ttps://frognews.bg/news_80001/Sazdatel ... i-spomena/

Създателите на „Опера” пред Фрог: БНТ веднъж не ни спомена

15
|

5132
|11.11.2014
Създателите на „Опера” пред Фрог: БНТ веднъж не ни спомена
Инж. Апостол Апостолов (вляво) и инж. Живко Железов

Мистерия е кой е кръстникът на „Опера” – първото българско черно-бяло технологично чудо. Майката е българският социалистически народ. Относно бащата, както и в живота често се случва, има спорове. Екип на Фрог нюз тръгна по следите на противоречивата история за създателя на първия български телевизор
На 7 ноември 1959 г. стартира дебютната пробна емисия на първия телевизионен канал. Миналата седмица БНТ навърши 55 г. Честито на юбилярите! Има ли обаче предаване без предавател. Сигнал без приемник. Тези въпроси зададоха инж. Апостол Апостолов и инж. Живко Железов – и двамата отдали живота си на развитието на българската електроника.
През 1955 г. започват първите опити в полулегалната телевизионна лаборатория в слаботоковия завод „Ворошилов” под ръководството на старши научен сътрудник и министър на електрониката и електротехниката (1973-1978) Йордан Младенов и инж. Серафим Попов, началник на лабораториите. Към своя екип те присъединяват инж. Стоян Паунов – Пана, инж. Марин Николов и инж. Апостол Апостолов. „Ние тримата имахме задачата да изготвим първия прототип на българския телевизор. След близо 2-годишни усилия го създадохме”, разказа пред Фрог нюз инж. Апостол Апостолов, който днес е на 85 г. и е единственият жив сред доайените на първата „Опера”. Инж. Живко Железов се включва към екипа в по-късния стадий, когато телевизорите стават серийно производство
Абсолютна лъжа е твърдението, че Христо Торнев е създателят на първия български телевизор, каквато слава си приписва той във водеща печатна медия, единодушни са и двамата инженери. Лъжливата статия дори е стриктно цитирана от сайта на Съюза на българските журналисти. Инж. Апостолов познава лично Христо Торнев. Идва на работа в слаботоковия завод, бил е измежду най-квалифицираните настройчици в цеха. Категорично Торнев се опитва да присвои чужда слава. Служи си и с явни лъжливи твърдения. Той посочва като рождена дата на първия телевизор "Опера" - 1969 г., което е с 9 години по-късно от истината. Дори бил питал дали инж. Апостолов бил още жив, коментира самият той. Той няма нищо общо с разработката на първите телевизори. Той е бил просто част от производствения колектив в един много по-късен етап, единодушни са инж. Апостол Апостолов и инж. Живко Железов. Днес обаче е трудно да си търсят правата. Навремето патентът се наричал авторско свидетелство, което обаче е за отделни схемни решения. Тогава не е имало практика да се патентоват названия и разработки. Освен това Христо Торнев няма как да е изобретил телевизора „Опера”, тъй като той е конструиран и разработен по вече съществуващи прототипи.
Вълко Гочев (министър на индустрията и занаятите 1949-1950 г.) влиза една вечер в лабораторията и ги пита какви са те и с какво се занимават. Кой им е позволил да правят телевизори? Малко по-късно започнаха да ни приветстват за свършената работа, продължава разказа си инж. Апостолов. Въпреки това от БНТ още никой не ги е потърсил толкова години. Димитър Цонев, който превърна телевизора „Опера” в запазен символ на предаването си „В неделя с...”, веднъж дори не се е заинтересувал от създателите му. Само артистично седеше върху него, припомнят двамата инженери.

Във Военния клуб през 1958 г. представили официално първия прототип на „Опера”, който бил с обли форми. В един момент на гостите на тържественото събитие им прави впечатление, че на кутията отпред някой бил залепил лепенка с надпис „Опера”, колкото да има нещо на голото място. Журналистите го отразиха като новина и оттам си остана името. Не сме го обсъждали предварително. Името се роди от народното творчество, коментира инж. Апостолов. Този прототип на „Опера” така и не влиза в производство, тъй като технологията се развива бързо. Първите масови телевизори били с 90 градуса ъгъл на отклонение, а по-късно го усъвършенствали до 110 (колкото е по-широк ъгълът, толкова е по-добра видимостта отстрани – бел. а.).

Истинското предизвикателство дошло, когато трябвало да започнат масовото производство. В този втори етап трябвало да се технологизира процесът. Тогава ги изпратили в Германия, Чехия и Съветския съюз да се учат на производство. Главната апаратура за настройка била внесена от Съветския съюз. Казваше се КИТУ (Контролно изпитателна телевизионна установка) – телевизионен предавател, който работил по кабел и бил настроен за 12 канала. Благодарение на това устройство изпробвали всеки нов произведен телевизор дали работи, тъй като опитното излъчване на сигнал от предавател в МЕИ започва на 1 май 1954 г., и то само по няколко часа вечер. От този сигнал се възползвали малцина, които имали телевизори, закупени кой от Германия, кой от СССР.

Преди да се сдобият с КИТУ, инж. Апостолов разказа как им хрумнало да отидат до Русе, за да прихванат румънския сигнал от Букурещ. По това време съседите ни имали вече професионална телевизия и силен сигнал. Понеже искахме да разберем какво е качеството на нашия, натоварихме го заедно с вече продавания в България немски „Фаворит”. От Видин решили да пътуват по Дунав с кораб, тъй като били много натоварени. В Русе в една училищна стая сложили двата телевизора един до друг и направили допитване на кой се вижда по-хубаво, без да издават кой е нашият и кой - чуждият. Резултатът бил в полза на „Опера”, смее се инж. Апостолов.


Именно заради ограничения сигнал и станалата нарицателно фраза „проблемът не е във вашия телевизор” първоначалното търсене в България не било голямо. Приблизителната цена за първите български опери била 450 лв. при заплата на младши инженер – 76 лв. на месец. На 1 ноември 1959 г. започва излъчването на сигнал и от телевизионната кула в София. Ако през 1960 г. били произведени общо 400 нови телевизора, то през следващата година са 4600, през 1970 г. рекордните 192 900. Български телевизори са пътували и към Куба. Там изнасяхме обаче по-късна серия от телевизорите „Пирин”, които бяха приспособени за тамошните климатични условия. Работата по тях ни отне 2 години – от 1964 до 1966 г., спомня си инж. Апостолов. Кръстили ги „Сиера Маестра” и „Сиера Гранде”.

Проф. Живко Железов признава, че никога не е имал вкъщи телевизор „Опера”, но сега с удоволствие би си купил, ако намери отнякъде. Навремето си спомня, че приятели го питали как да се избере хубав телевизор, а то било до късмет. В Русия например се шегували за техните телевизори, че е важно да се гледа на кутията и да не е произведен в понеделник. Абревиатурата на телевизора КВН зевзеците разшифровали като „купил, включил, не работи”.

Навремето, спомня си инж. Апостолов, си представяли телевизора на бъдещето, монтиран на стената, като от приказката за Снежанка и седемте джуджета, когато царицата-мащеха питала: „Огледалце от стената, коя е най-хубавата жена на земята?” Ето го, посочва инж. Апостолов високо технологичната плазма в хола на колегата си проф. Железов. В заключение двамата професори с гордост си спомниха, че в периода от 1959 до 1989 г. в България са произведени близо 2 милиона телевизора.
Колеги, ще помоля инж. Апостолов и инж. Живко Железов да коментираме цялостното развитие на телевизионното производство в завод "Ворошилов".

[origo]

Хубава е историята, къде истина къде не, никой вече не знае, но ми беше приятно да го прочета. Тук обаче авторът на статията се е издънил яко:

Първите масови телевизори били с 90 градуса ъгъл на отклонение, а по-късно го усъвършенствали до 110 (колкото е по-широк ъгълът, толкова е по-добра видимостта отстрани – бел. а.)

Нещо съвсем се е забравил с тез новите LCD телевизори - мисли си че всички телевизори са имали проблем с видимостта от страни .

[Deltichko]

Ми да, щото авторът на статията не е самият конструктор, а някое репортерче, което е записвало думите му. Едва ли Железов или Апостолов биха допуснали тази грешка.
Що се отнася до Христо Торнев, аз също съм чел изказването му във в-к Стандарт от 29.І.2013 г., в което пише, че първата Опера е произведена през 1969 г; (когато всъщност вече приключва производството) и винаги съм се чудел дали не е печатна грешка. Сега истината излиза наяве - ,,Той посочва като рождена дата на първия телевизор "Опера" - 1969 г., което е с 9 години по-късно от истината."
Еех, и на сандъците авторството взеха да крадат значи...

[bxd]

Интересно, дали

инж. Стоян Паунов – Пана

не е регистриран при нас като ,,pana" ?

[dido]

Да наистина интересна темата.
Аз имам едно питане свързано донякъде с темата - колко би ми струвало едно устройство на което като подам примерно сигнал от едно DVD да го излъчи този сигнал в ефира и да мога да гледам образа след това приет от телевизионната антена на Операта. Уточнявам че ми трябва за Опера 1 да е на приемната честота и че нямам никакво време да се занимавам да правя такъв излъчвател, така че очаквам оферти ако може от някой по запознат, но ми трябва нещо тествано и изпробвано, а не започващо с думите"вероятно" или  "би трябвало" да работи и т.н.
 Иначе все още се хваща сигнал предимно лятото от турските предаватели, че те нали са "по прости" от нас и си оставиха аналоговата телевизия.
Дано не съм се отклонил много от темата.

[Pichaga933]

Обикновенно ДВД или ДТВ приемник, композитния сигнал го подаваш Видео- директно на лампата на видеоусилвателя и  аудио на първата лампа на аудио усилвателя и си готов.

[origo]

Подаването на сигнала бърникайки по схемата на телевизора е най-дръвнишкия начин. Идеята тук е да се направи както телевизора си е оригинално да си приема сигнал през антенката, до колкото разбирам. Все пак е с колекционерска цел а не просто да се гледа ДВД на Опера. Не знам за такъв мазохист който просто да си гледа ДВД-то на Операта, няма къде...
Имаше такъв модулатор който ти трябва в Конрад преди време. Сега като гледам сайта няма. Трябва ти аудио-видео модулатор в метровия обхват на някой от каналите от 1 до 12ти с подносеща честота на звука 6.5 MHz. Точно такъв модулатор много трудно се намира. Не се сещам вградените модулатори в игрите Нинтендо дали бяха с носеща честота на звука на 6.5 или 5.5 MHz, иначе такъв ти върши перфектна работа. Разкулачваш една такава игра, взимаш модулатора, свързваш му антена и аудио-видео сигнал от ДВД-то и си готов, предават без проблем в рамките на 10 метра. Ако подносещата на звука обаче не е 6.5 няма да имаш звук. Тук идва любимата ти думичка ВЕРОЯТНО може да се пренастрои лесно подносещата на звука на модулатора с някое тримерче или сързевина на бобинка, но не съм сигурен. Модулатора от Конрад също беше с подносеща за звука 5.5. Това е в общи линии. Няма нищо неизпитано в тази постановка, просто не знам дали ще можеш да намериш каквото ти трябва. Просто варианта утре отиваш в магазина и купуваш каквито кутийки сме ти казали, свързваш и тръгва не съществува. Най-добре запретвай ръкави и си направи собствен сендер, но трябва да имаш опит във ВЧ техниката.

[dido]

Здравейте отново,

Аз ако имам време няма да питам за нещо готово дали не се продава на пазара.
А и въпросната Опера както предполагам знаете е доста трудна за настройване. Настроена си беша за БТВ-то(първа програма) и не искам да се бъзикам с настройките.
Естествено не смятам да гледам Том и Джери или да пипам нещо по нея, но се налага в някой изключително редки случаи когато ми дойде на гости някой истински ценител било от България било от чужбина да му я пусна и той да види, че и ние сме произвеждали нещо някога като телевизори.
Затова ми беше молбата ако се намира на пазара нещо готово и гарантирано изпробвано и работещо.

Ето снимка и на новото място за Операта и другите "антики" - е още е в процес на дооформяне. Не искам да коментирам за вината на снимката до Операта

[origo]

Еми това е, търси метров модулатор, но не се намира лесно за съжаление. Работи гарантирано.